Легенда за любовта ♥ Рила и Пирин
(Пейзаж от Рила, художник ~ Иван Тричков)
Рилка и Пирин се оженили срещу волята на Рилкините родители. Не давали те единствената си дъщеря на Пирин – не знаели кой е, от кое място е, чий наследник е, какъв поминък има и по какъв начин ще изкарва прехраната на жена и деца. Рилка била доста красива и работна мома, а инак - луда глава – каквото й се поревне, това правела, не слушала ни татко, ни майка.
Оженили се двамата луди-млади без сватове и женитба, без песни и свирки, без родителска благословия. Забягнали надалеч от хората и се заселили в едно високо и пусто място. Родили им се две деца – момче и момиче. Кръстили ги Искър и Места – никой не бил чувал такива имена до тогава.
Бащата ходел на лов, а майката гледала къщата и децата. Буйни и палави били братът и сестрата. По през целия ден се борели, карали и биели, вдигали врява до небето. Оплаквала се майката на бащата, молела го да ги укроти с бащина дума и мъжка ръка. Ала Пирин, мъжка му работа, не чувал недоволствата на Рилка. Грижа му било да донесе храна и облекла за челядта си, а по какъв начин живее тая челяд, какво прави без него, било грижа и занятие на майката. Веднъж братът и сестрата се скарали грубо, надумали си тежки думи, даже скочили да се бият. Вдигнала майката ръце да ги възпре и в тъгата си през сълзи проклела:
– Да даде Господ да се разделите и в никакъв случай към този момент да се не видите или срещнете. От вас хората да се плашат и бягат, с гадини, с риби и жаби да живеете. Дано и аз се вкаменя, та дума да не продумам и глас да не подвигна да ви повикам, любов и благосклонност към вас да нямам. Дърветата да ми станат чеда, снагата ми на земя и камък да се стори, сълзите ми извори да станат и от тях реки и потоци да се ройнат, сладостта им за знамение и приказ да бъде. И дай боже, в случай че те има, и Пирин да се вкамени и да стане като мене, та да не му се присмиват хората, че е татко на такива буйни и проклети деца.
(Пейзаж от Пирин, художник ~ Иван Тричков)
Още не издумала Рилка тежката клетва и във висинето се явила мощна мълния и разсякла небето, чул се застрашителен гръм и в момент тя се претворила на планина - такава, каквато я виждаме и в този момент. По същото време Пирин, който бил надалеч някъде на лов, също се вкаменил и се сторил на планина - Пирин планина. А двете дечица станали реки. Момичето Места било по-кротко и хрисимо, повело водите си бавно надолу из планината, а момчето – Искър, избухлив и припрян, се юрнал напред, пресякъл планината, спуснал се стремително надолу в полето и като нямало къде да свърти водите си, а те наедрявали и се усилвали от майчините сълзи, ги повел към Балкана, проправил си път и се слял с водите на Дунав – буен и неукротим като него.
Оттогава той не е чул нищо за сестра си, както и Места не чула дума за Искър. Майка им ги гледа до някое време, а след това ги губи от погледа си. Пирин в никакъв случай не вижда Искър и непрекъснато тъгува за мъжката си рожба. Затова тая негова страна, която гледа към Софийското поле, постоянно е тъмна и зелена, рядко я огрява слънце. По-често стопира бащински взор на Места и тогава се усмихва, разхубавява се и мами хората към себе си, та и те да погледат от високо хубавата му щерка и да й се порадват дружно с него.
От: „ Достигнало до нас. Предания и митове ”, Елена Огнянова, изд. Отечество, 1984
Пейзажи на художника Иван Тричков,
